История

Основаване на клуба

Футболен клуб Челси е основан през 1905 г от англичани, които имали мечта - да направят клуб, който да играе възможно най-елитния футбол. Година по-рано строителният предприемач Гус Миърс искал футболът да стане популярен спорт в Лондон и за тази цел закупил бъдещия стадион Стамфорд Бридж. Той, заедно с братята си, имал желанието да го превърне в най-модерния спортен комплекс в английската столица и започнал да търси местен футболен клуб, който да се наеме със стопанисването му и да играе срещите си на него. От Фулъм проявили интерес, но наема бил прекалено висок за тях и отхвърлили офертата, която Миърс им предлагал. След отказа на Фулъм, предприемачът решил да продаде съоръжението на Западната Железопътна Компания. Точно тогава, приятелят му Фредерик Паркър дал идеята да си направи собствен футболен отбор. Той бил очарован, но възниквали спорове за името на клуба. Имало предложения за ФК "Кенсигтън", ФК "Стамфорд Бридж" или ФК "Лондон", но Паркър държал на своето и така в началото на 1905 г. официално бил създаден новия клуб ФК "Челси"

1905-1920

След като клубът бил създаден трябвало да стартира в Южната Лига, но двата лондонски участника в тази лига - Фулъм и Тотнъм се страхували, че новосформираният клуб може да привлече част от техните фенове и убедили другите отбори да не допускат Челси в Лигата. Миърс и Паркър започнали да търсят друго място, където тимът им можел да се изяви. Отправили запитване за включване в Английската Футболна Лига. По това време отборите във Футболната лига искали да се обхване по-голяма територия на юг. Провело се гласуване на 01.06.1905 г. и лондонския клуб бил официално приет. Челси стартира във Втора Английска Дивизия. Първите два мача на тима са срещу дебютанти като тях. Губят дебютния си мач като гост от Стокпорт Каунти с 0-1, но след това смачква като домакин с 5:1 Хол Сити. В следващите 36 мача Челси има само шест загуби и завършва сезона на трето място. Следващия шампионат те завършват втори и така още на втората година от своето съществуване печелят участие в елитната футболна лига- Първа дивизия. По същото време се извършва първата смяна на треньорския пост в историята на тима. Първият мениджър Джок Робъртсън е заменен от Дейвид Колдерууд. Под негово ръководство, отбортът завършват на 13 място в първия си сезон сред най-добрите. Следва 11-то място, но през сезон 1909/1910 Челси заема 19-то място и изпада. След два сезона прекарани в долния ешалон отново се завръща. През февруари 1912 на 37 години умира основателя на "сините" - Гус Миърс. Този сезон, Челси постига голям успех като се добира до полуфинал за Купата на Англия, но губи от Нюкасъл Юнайтед с 3:0. До началото на Втората световна война, клубът прави още няколко добри участия в тези мачове за Купата, а в първенството заема места в средата на класирането.

1920-1970

Само през 1920г заема трето място. През 1924г отново се стига до изпадане, но през 1930 отново завършва на втора позиция във Втора дивизия и получава промоция. Вторият мениджър на клуба Дейвид Колдерууд води тима през всичките тези години. Изкарва 26 сезона, преди да бъде заменен от Лесли Найтън, но въпреки това оставя името си в историята като поставя рекорд по най-много сезони като мениджър на клуба. Найтън, както и другите треньори на Челси в следващите години, изкарват доста по-малки време начело на "сините". Найтън е треньор до началото на Втората световна войната. След това на неговия пост застава Бирел. По време на самата Война, тима печели Южната купа - сезон 1944/45. Първенството е спряно по време на Войната и клубът играе в Лондонската и Южната група. Челси не заема по-високо от 13 място и Бирел е принуден да си подаде оставката. Пети треньор на клуба става бившия национал на Англия и футболист на Арсенал – Тед Дрейк. По време на неговото ръководство Челси постига най-големия си успех за ХХ век. През 1955 г. става Шампион на Англия, като оставя зад себе си на 4 т. разлика миналогодишния Уулвърхямптън Уондърърс. Триумфът за сините е още по-голям тъй като шампион е не само Челси, но и юношите, младежите и дублиращия състав. Радостта е съпътствана от едно разочароващо решение на футболните шефове в страната. Футболната лига не позволява на тима да играе в КЕШ, като се обосновава е претовареният график на английския шампионат. Това се отразява негативно на играчите и на следващата година клуба финишира едва на 16 място, а през 1962 г.следва ново отпадане във Втора дивизия. Въпреки спечелената титла, клубът не се представя добре след този великолепен сезон и си връща старата слаба форма. Последва прогрес, който се дължи в голяма степен на шотландския национал Томи Докърти, който поема клуба на следващия сезон.Още през 1963 г., Челси става вицешампион на Втора дивизия, а през следващите години не слиза по-надолу от 9-то място в Първа лига. Следват нови добри участия в Купата на страната - през 1965 и 66 играят полуфинали , а през 1967 играят финал, но губят в решителния мач с 2:1 от Тотнъм.

1970-1974

След Докърти на треньорския пост застава Дейв Секстън. Добрите изяви в купата на Англия продължават. След няколко опита най-накрая през 1970 г. тепечелят този трофей. Сезон 1969/1970 е много успешен за тима. Стигат до третото място в първенството и участват във финал за Купата. Техен съперник е един от най-добрите отбори по това време Лийдс, завършил на втора позиция в шампионата. Те са считани за фаворити. Съумяват да поведат още през първото полувреме с гол на Джеки Чарлтън, но Питър Хаусман изравнява за Челси. Втората част отново започва побре за йоркшърци и те отново излизат напред в резултата, но две минути преди преди края Иън Хъчинсън изравнява. Следва преиграване на Олд Трафорд. Там срещата отново е много оспорван. Лийдс отново водят с 1-0, но 12 минути преди края Питър Озгуд изравнява. В продълженията, защитникът Дейвид Уеб бележи победното попадение и донася първата купа на Англия в историята на клуба. Това дава право на тима да участва в евротурнирите през следващия сезон. Челси взема участие в турнира КНК. Един след друг побеждава Арис Солун, следва ЦСКА София и накрая Брюж. Стигат до полуфинал. Жребият отрежда "сините" да се изправят срещу миналогодишния носител Манчестър Сити. Те не се оказват пречка и ги отстраняват с общ резултат 2:0.На финала ги чака Реал Мадрид. "Белият балет" е фаворит, но тези който откриват резултата са англичаните, с гол на Питър Озгуд. Испанците, обаче изравняват резултата секунди преди края на мача. Следват продължения, в които двата отбора не допускат гол и се стига до преиграване. Два дни по-късно, отборите се срещат пак на стадион "Караискакис". Челси отново излиза напред, с гол на Джон Демпси в 32 минута, който се реваншира за вината му за гол на иберийците в първата среща. Реал Мадрид натискат до края на мача, но това не дава отражение в резултата и Челси печели трофея. Влиза в историята като четвъртия английски отбор носител на КНК.

1974-1993

След този триумф следват нови тежки години за лондончани. През 1974 г. Секстън напуска клуба и година по-късно тима изпада във Втора дивизия. В периода от 1974 до 1993 много треньори се сменят на "кормилото на тима", но никой не се задържа за голям период от време. Джон Нил остава най-дълго, но това е малко относително, защото води тима между 1981 и 1985. Това не помага на клуба и под негово ръководство за малко не се стига до изпадане в Трета дивизия.Проблемите по това време са главно финансови , и свързани със собствеността на земята , точно в този момент се появява Кен Бейтс , строителен предприемач които първоначално стабилизира отбора макар че само две точки ги делят от изпадане . През следващата година, Нил решава да направи промени в тима и много нови играчи идват на "Стамфорд Бридж". Това дава резултат и за първи път тима става шампион на Втора дивизия. След този успех Нил става директор на клуба, а на треньорския пост е назначен Джон Холинс.Но радостта е временна само след един сезон са пак обратно във втора дивизия.Назначен е Боби Кембъл, с него отбора постига неподобрен и досега рекорд с 99 точки в един сезон и триумфално се завръща в елита, като още в първия си сезон там завършва 5-ти. Това е само началото на бъдещите успехи, които следват само след няколко години. Последователно след Боби Кемпбъл се сменят Йън Портърфилд и бившия защитник на тима Дейвид Уеб.

1993-2000

След Уеб, в отборът през 1993 г. идва Глен Ходъл. С неговото име се свързва нов възход в историята на тима. Новият президент Кен Бейтс играе важна роля в коренното преобразяване на Челси. Към "сините" се присъединяват няколко знаменити играчи начело с Рууд Гулит. През 1996 г. Ходъл става треньор на английския националния отбор.Под ръководството на Глен Ходъл през 1994г Челси играе финал за купата на Англия, но го губи от Манчестър Юнайтед с 4:0. След него треньор на клуба е Гулит, който става играещ-мениджър.Холандецът изгражда италианско нападателно трио Виали,Дзола и Роберто Ди Матео. През 1997 г. отборът играе финал за Купата на Англия. Побеждава Мидълзбро с 2:0, с голове на Ди Матео и Еди Нютон и за втори път печели трофея. Точно, когато предстоят финали за КНК и Купата на Лигата, през февруари 1998 Гулит е уволнен след скандал с ръководството на клуба. Джанлука Виали го заменя. Тимът губи финала за Лигата, след загуба от Мидълзбро с 2:0. Това още повече кара футболистите да дадат всичко от себе си в другия финал - за КНК. Челси играе финал с германския Щутгарт в Стокхолм. Мачът отива към нулево реми, когато Джанфранко Дзола след пас на Денис Уайс вкарва и Челси става за втори път носител на тази купа. Това, обаче не е последния финал за сезона. Предстои мач за Суперкупата на Европа. Там "сините" се срещат със свой стар познайник - Реал Мадрид. Челси побеждава с 1:0 с попадение на Густаво Пойет. Така Челси прибавя във витрината си нов европейски трофей - Суперкупата на Европа. През сезон 1998/1999 Челси завършва на трето място във Висшата лига, което дава право на тима да участва в Шампионска лига. Играят в третия квалификационен кръг с латвийския Сконто и ги отстраняват с общ резултат 3-0. В групите се падат с Милан, Галатасарай и Херта Берлин. Лондончани завършват на първо място, като трябва да се отбележи, че правят две равенства с италианците, а насред Истанбул бият турците с 5-0. На четвъртфиналите се падат с испанския Барселона. Челси води с 3:0 с голове на Дзола и две попадения наФло, но в края допускат гол на Луиш Фиго. Със същия резултат - 3:1 Барса отвръща на Ноу Камп. Следват продължения, в които испанците бележат нови два гола и Челси отпада от турнира. Сезон 1999/2000 носи нов трофей - Купата на Англия. По пътят към финала, "сините" разгромяват Манчестър Юнайтед с 5:0 на Стамфорд Бридж. Този успех е последван от нова победа на полуфиналите, този пък срещу Нюкасъл Юнайтед, а на финала бият Астън Вила с 1:0, с гола на Ди Матео. В шампионата заемат петата позиция. По това време Челси има много чуждостранни играчи. Президента Бейтс и треньора Виали са критикувани, че разчитат прекалено много на легионери и не дават достатъчно шанс на младите английски таланти. Стига се и до мач, в който сред титулярите няма нито един англичанин. Личат имената на френските световни шампиони – Дешам, Лебьов и Десаи. През лятото на 2000 г. "сините" побеждава Манчестър Юнайтед с 2:0 за Суперкупата на Англия и всички слагат лондончани за фаворит за титлата. Вместо това сезонът започна много зле. Загуби от Астън Вила, Бредфорд и равенство с Нюкясъл Юнайтед, опровергават прогнозите за златни медали. В пълен контраст с представянето на тима, Джими Флойд Хаселбанк. Холандецът вкарва постоянно. Пресата критикува Виали, че е неопитен треньор и не може да реализира пълния потенциал на отбора. Скоро италианеца е уволнен, но остава в историята на клуба, като най-успешния мениджър, след като е донесъл за две години и половина пет различни купи в клубната витрина. След него идва сънародника му Клаудио Раниери.

2000-2003

Първите два сезона на Раниери не може да стигне до местата за Шампионската лига. Два пъти финишират на шесто място. Вместо това Челси реди загуби в Купата на УЕФА от скромни отбори като швейцарския Сент Гален, Апоел Тел Авив и норвежкия Викинг. През 2002 г. "сините" губят финала за купата на Англия от Арсенал с 0-2. За сметка на това, че не успя да постигне някакви сериозни успехи в първите си години на "Стамфорд Бридж", той открива някои млади таланти и по-малко известни играчи. Хаселбанк става голмайстор за сезон 2000/2001 с 22 гола, следващия сезон също можеше да завоюва това отличие, но Анри от Арсенал го оставя на второ място. Ветеранът Дзола показва невероятен дух и игра, и печели всички сини сърца в Лондон и по целия свят. Обявен е за най-добрият играч на Челси за всички времена. През сезон 2002/2003 Челси бие в последния мач за сезона Ливърпул с 2:1 и по този начин стига до четвърто място, което дава място в Шампионската лига. Това бе един от малкото успехи на Клаудио Раниери. Но е ключов защото руския милиардер Абрамович търси отбор, които играе в Шампионската лига и би могъл да придобие лесно, това е идеалния отбор за него. Преди това е оглеждал Тотнъм и Блякбърн, но и двата не отговарят на критерия да са евроучастници. Ливърпул е прекалено скъп и ето го отбора идеален за инвестиция - Челси. Той купува играчи за солидни суми, като насреща не постига очакваните успехи и клубът изпада във финансова криза.Собственикът и президент на Челси Кен Бейтс е бил почти пред обявяване на фалит, когато пристига руския милиардер Роман Абрамович.

2003-2008

Благодарение на огромните си финансови възможности, олигархът покрива дълговете на отбора, но и започва политика, с която иска да превърне Челси в най-големия клуб в света. На "Стамфорд Бридж" пристигат играчи като Муту, Креспо, Верон, Дъф и още много други. Абрамович преобразавя цялостния облик на тима. Плащат се големи суми за селекция, но Раниери продължава да не може да стигне до големите отличия. Така през лятото на 2004 г.за мениджър е привлечен португалецът Жозе Муриньо, който е обявен за най-добрият треньор в света за изминалия сезон. Той печели това отличие и година по-късно. Привлича в отбора имена като Дидие Дрогба,Рикардо Карвальо,Паоло Ферейра, Петър Чех, Ариен Робен и още добри играчи, който са в основата на успехите през следващите години. Стилът на тима се отличава с голяма стабилност в защита и ефективност в нападение. Още в първата си година като мениджът на тима, Муриньо печели титлата на страната и Купата на Лигата. Първото място във Висшата лига е емблематично, тъй като точно 50 години след първата титлата на страната, клубът става отново шампион. Стигат и до полуфинал за Шампионската лига, но там са отстранени от Ливърпул с общ резултат 1-0 с много спорен гол, за когото така и не бе доказано, че топката е преминала голлинията. На следващта година в клубната витрина се прибавят нови две отличия. През втората си година Моуриньо взема отново титлата в Англия, а също така и Къмюнити Шийлдс след победа над Арсенал с 2-1, като и двата гола за "сините" ги бележи Дрогба. През сезон 2006/2007 Челси печели нови две отличия. Завоюва Купата на Лигата. На финала Челси бие с 2-1 Арсенал.Няколко месеца по-късно идва и решаващия мач за Купата на Англия. Там Челси взема реванш от Манчестър Юнайтед за загубената титла, като ги побеждава с 1-0 на реконструирания "Уембли" след продължения, с гол на Дрогба. В началото на сезон 2007/2008 Челси подобрява един стар рекорд, който преди това е пренадлежал на Ливърпул. С победата у дома над новака Бирмингам Сити 3-2 на 12 август 2007, "сините" бият рекорда от 63 мача непобедени на своя стадион. Поради слаби резултати 3 месеца по-късно Жозе Моуриньо е уволнен, а на негово място е назначен Авраам Грант. Отборът започва да навлиза във форма и доказателство за това е класирането за финала на Купата на Лигата. Там тимът губи изнедващо от Тотнъм, но отборът не пада духом и се класира и на полуфинал за Шампионската лига, като същевременно е с равни точки с Манчестър Юнайтед. На полуфинала Челси отстранява Ливърпул след 2 гола в продълженията (3-2). В последния кръг на първенството отборът губи титлата на Англия и всички погледи са насочени към финала за ШЛ в Москва на 21 май 2008 г. В този мач Челси за пореден път губи злощастно след изпълнение на дузпи. Редовното време и продълженията завършват наравно - 1:1. При изпълнението на дузпи Кристиано Роналдо пропуска за "червените дяволи". Последната пета дузпа изпълнява Джон Тери. Ако отбележи, Челси печелят трофея, но той пропуска. Драмата на стадиона е пълна! Никола Анелка изпуска решаващата дузпа и Манчестър Юнайтед печели Шампионската лига. Това е краят на ерата Грант. След краят на сезона Грант напуска, а на негово място е назначен Луиш Фелипе Сколари. През трансферният прозорец Челси взима Деко и Жозе Босингва. Новия сезон започва впечатляващо с победа 4-0 над Портсмут. Челси записва серия от 86 мача без загуба на Стамфорд Бридж в Премиър Лийг. Серията, започнала на 10 април 2004г, е спряна от Ливърпул на 26 октомври 2008г.